Постинг
23.11.2006 22:11 -
Благодарност, благородност и балканско недоволство
Да бъдеш благодарен изисква нещо повече от това да кажеш "благодаря!" Замисляйки се обаче, си давам сметка, че често пъти не съм бил благодарен, защото съм смятал, че това, което получавам или имам, е нещо, което съм заслужил или заслужавам. Следователно, няма нужда да благодаря.
В същото време си давам сметка, че нищо от това, което имам, не е мое, а ми е подарено от Твореца. Само тази мисъл поставя всичко в живота ми на съвсем друга повърхност. Много различна от егоистичното, самовлюбено и егоцентрично отношение, че всички други трябва да са ми благодарни и признателни, че този свят е късметлия, че мен ме има в него.
Ако оставя настрани преяждането, което предстои на днешния ден в страната, в която живея, "Денът на благодарността" е празник, за който съжалявам, че не се празнува в България. Най-малкото по една основна причина - за да може поне веднъж в годината да се поспрем и даси дадем сметка за всичко добро, което имаме от Бога. Да не споменавам също, че благодарните хора са благородни хора.
А иначе алтернативата на това благородство е нашето прословута балканско недоволство. Не говоря за неудевлетвореност от статуквото или желание за постигане на повече или за поставяне на по-високи стандарти. Говоря за постоянното мърморене, недоволство и незадоволеност - макар и да имаме добри причини за тях, а и политиците да ни ги осигуряват в изобилие - резултатът е неизбежен. Забравяме да сме благодарни за всеки и всичко, което имаме.
Затова днес няма да наблегна на печената пуйка, а ще си направя списък с всички и всичко, за които и за което съм благодарен. Най-малкото защото не искам балканското ми недоволство да заглуши благородството в живота ми.
В същото време си давам сметка, че нищо от това, което имам, не е мое, а ми е подарено от Твореца. Само тази мисъл поставя всичко в живота ми на съвсем друга повърхност. Много различна от егоистичното, самовлюбено и егоцентрично отношение, че всички други трябва да са ми благодарни и признателни, че този свят е късметлия, че мен ме има в него.
Ако оставя настрани преяждането, което предстои на днешния ден в страната, в която живея, "Денът на благодарността" е празник, за който съжалявам, че не се празнува в България. Най-малкото по една основна причина - за да може поне веднъж в годината да се поспрем и даси дадем сметка за всичко добро, което имаме от Бога. Да не споменавам също, че благодарните хора са благородни хора.
А иначе алтернативата на това благородство е нашето прословута балканско недоволство. Не говоря за неудевлетвореност от статуквото или желание за постигане на повече или за поставяне на по-високи стандарти. Говоря за постоянното мърморене, недоволство и незадоволеност - макар и да имаме добри причини за тях, а и политиците да ни ги осигуряват в изобилие - резултатът е неизбежен. Забравяме да сме благодарни за всеки и всичко, което имаме.
Затова днес няма да наблегна на печената пуйка, а ще си направя списък с всички и всичко, за които и за което съм благодарен. Най-малкото защото не искам балканското ми недоволство да заглуши благородството в живота ми.
Поздрав за kuracpalac , с благодарност ...
Благодарност и пожелания.
Който не очаква благодарност, никога ням...
Благодарност и пожелания.
Който не очаква благодарност, никога ням...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
taka e za sajalenie
29.11.2006 23:19
29.11.2006 23:19
Sigurno ima nedovolni i v Amerika, no v Bulgaria ne stava vapros za momenti na nedovolstvo, a za othvarlqne na onzi, koito ne pee v hora na mrankashtite. Ili s dve dumi, ako si blagodaren i usmihnat, znachi se pravish na vajen, ako si estestven i normalen, nepremenno trqbva da si namrashten. Ne znam veche koe e normalno i koe ne, no mnogo mi se iska kato popitam nqkoi "kak si", da ne me zalivat s oplakvaneto si, nito da mi otgovarq s falshiva usmivka "dobre"... Kakvo iskam togava li, da vijdam poveche istinska radost v ochite na horata okolo sebe si. tanq
цитирайе как гледаш на живота и как възприемаш живота. За съжаление навсякъде по света има недоволни хора. Има разлика обаче между тези, които са хронично недоволни - на такива и 1 милион долара да им дадеш, пак няма да са доволни, тъй като не си им ги дал в дребни банкноти, че да им е по-лесно в чейндж бюрата... аз пък се очудвам на тези, които независимо от това какво им се случва, все ще намерят нещо - макар дребно или мъничко - за което да са благодарни... и точно около такива хора искам да бъда, а не около тези, които непрекъснато все някой или нещо им пречи.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 164